Обожавам Буковски!Каквото и да се каже за него пак ще бъде малко.Поезията му е невероятна,също като погледа му над света и начина му на поведение.Вдъхновяващ е.За някои е прекалено рязък,брутален,а за мен зад всичките му псувни прозира невероятна нежност и истинност.Възхищавам му се!
Ето и една статия за него:
История на необикновената лудост
Ясен АТАНАСОВ
“Винаги съм си бил кучи син – пичът, който съобщава лошата новина и кара хората да им е кофти. Понякога се чувствам, сякаш наистина не съм от този свят.” Изказването пред Глен Изиърли от списание Rolling Stone принадлежи на Хенри Чарлс Буковски, по-известен с прякорите Ханк и Бук или с литературното си алтер его Хенри Чинаски. Поет и разказвач, мутра от малък публичен дом в Тексас и обект на интерес от страна на ФБР. Автор на няколко полусериозни опита за самоубийство и десетина автобиографични романа. Чест посетител на баровете между Ел Ей и Ню Орлиънс и на панделите между Филаделфия и Ню Йорк, сексманиак. Грозен като смъртта и любящ баща. Жива легенда, която премина в отвъдното преди 12 години, но още е трън в задника на обществото. Обсебен от класическата музика, конните надбягвания, американската бира и немските коли. Скандалджия и гений, признат за такъв от френски превземковци като Сартр и Жьоне. Бездомник и флиртаджия, босоног Чаплин на Депресията в джинси и с нос като загнил картоф...
Буковски – живеещият от другата страна на американската мечта. Буковски – любовникът на много жени и една пишеща машина, на която подреди думичките на своята
нежна и дива, но разплакваща поезия
на анекдотичните си къси разкази, посветени на това, което е преживял – бедност, затъпяващ физически труд, разяждащи махмурлуци, мръсни и пияни жени, вмирисани на пикня арести, депресия и борба срещу системата. Буковски, който още в първото интервю, което дава – за Chicago Literary Times през март 1963, казва: “Буковски, кой е той? Аз чета за Буковски и не виждам нищо общо между него и мен. Чат ли си?”
На 16 август 1920 в Андернах, Германия, се ражда Хайнрих Карл Буковски – произведение на щатския войник Хенри и местната девойка Катарина Фет. Американецът заслужил бъдещата си съпруга, защото в онези гладни години за Европа носил на семейството є месо. При първата “доставка” обаче станала лека грешка – вместо да оцени свалката на войничето, германката решила, че жестът е проява на американско усещане за превъзходство, и се изхрачила върху солдатския чепик. Няколко гулаша по-късно нещата се оправили. През 1923 заради икономическата криза в Германия младото семейство емигрирало в САЩ. Първо живели в Балтимор, а после се преместили в Калифорния, където Буковски младши се сдобил с английското име Хенри Чарлс. Само че и в Щатите периодът не бил розов и много скоро бащата на Бук изгубил работата си на разносвач на мляко. Старият обаче продължил да симулира, че уж води нормален живот на честен работник. Не можел да признае тоталния си неуспех. Отнасял го малкият – бит със и без повод, често с кожен колан. Майката не обелвала дума. Всичко това продължило до 16-та година на Бук. Една вечер той се прибрал пиян у дома – всъщност двамцата с алкохола били на “ти” още от 10-годишната му възраст благодарение на бащата на един негов приятел, алкохолик, който притежавал чудна изба, пълна с бъчви яко червено вино. Та прибира се младият Ханк, пийнал, и повръща върху килима в дневната. Старият му налетял и се опитал да натрие носа му в повърнатото – точно както се постъпва с куче. Двамата се сбили, но победител след добър ъперкът излязъл синът. Бащата повече не му посегнал.
Другият сериозен проблем на младия Буковски се наричал Acne Vulgaris. Болест на кръвта, която го вкарвала в болница за месеци, покрит със страховити гнойни пъпки колкото малки ябълки по лицето и гърба. Така “разкрасеният” тийнейджър отрано се научил, че не може да разчита на приятелство, да не говорим – на безплатна женска ласка. По-късно още белези по тялото му оставили няколко жестоки курви, които пробвали върху Бук солидния си маникюр, когато бил прекалено пиян, за да се защитава. Единствените хубави части от тялото му били големите топки, с които той се гордеел, и фините ръце.
Тоталният аутсайдер бил завършен
Голямата любов
Буковски завършил училище през 1939 и започнал първата си работа, в супермаркет, която бързо зарязал. Записал журналистика в LA City College, но и това му досадило. Животът му се организирал около алкохола, неколцина авери на чашка и... писането, с което се бил захванал. То от своя страна станало причина да бъде изхвърлен от къщи, когато баща му открил негов ръкопис. Примерният син не можело да се занимава с подобна долнопробна дейност. Така започнало легендарното обикаляне из сумрачните вмирисани квартири, мръсотията, безнадеждността, кварталните барове, самотните нощи. Освен пиячката единственото друго удоволствие било четенето. Всъщност Ханк бил редовен единствено в градската библиотека. Поглъщал Хемингуей, Селин, Чехов, Достоевски. Открил и най-голямото влияние в живота си – личността и писането на Джон Фанти. Неговата книга “Питай прахта” оказала огромно влияние върху Буковски. Той светкавично се идентифицирал с героя Бандини – ексцентричен и дяволит пич, вдъхновен, едновременно религиозен и агностик, също като Ханк изхвърлен от семейството си и търсещ чувства и красота. Вживяването било толкова силно, че Бук наел първата си квартира именно в Бънкър Хил, където се развива действието на “Питай прахта”.
През 1942 той напуснал Лос Анджелис и заскитал из Щатите – Ню Орлиънс, Тексас, Сан Франциско, Сейнт Луис. На следващата година във Филаделфия спал за пръв път с някаква проститутка. На по-следващата едновременно се сдобил с първата си публикация (разказ в нюйоркското списание Story) и с повиквателна от военните. За щастие преценили, че е негоден за военна служба.
Бук се завърнал в Ел Ей през 1947. Намерил си поредната работа от предългия списък – мияч на чинии, шофьор на камион, хамалин, нощен пазач, продавач на бензиностанция, работник в склад, докер, пиколо на паркинг, оператор на асансьор – и даже се опитал да се върне у дома. Чакала го симпатична изненада –
родителите му го обявили за мъртъв
пред познати и съседи. По това време Ханк се запознава в един бар с 10 години по-възрастната от него и съсипана от алкохола Джейн Куни Бейкър. Тя е първата жена, която му дала любов.
На 32 Бук постъпил на работа в Пощенската служба на Съединените щати. Идеята му, както обикновено, била да остане на тази работа няколко седмици, докато се закрепи и започне да изкарва пари с писане. Обаче последвали жесток кръвоизлив от язва в стомаха, кратък отказ от пиенето, компенсиран със залагане на конни надбягвания, раздяла с Джейн, брак с Барбара Фрай – истерична нимфоманка, дъщеря на тексаски милионер и издателка на списанието Harlequin, окончателно скъсване с миналото след смъртта на майка му и баща му, развод с Барбара, преместване в Холивуд. Разминал се с “единствената възможност да бъда милионер”, Буковски отново постъпил в пощата. За да остане там цели 12 години. Този период бил както болезнен, така и изключително плодотворен – в свободното от безсмислен “труд” време Ханк изпълвал малката си стая с купища хартия, почернели от текстове и петна от уиски. Радиото, настроено на станция с класическа музика, изпълвало квартирата със звуците на любимия Малер. Публикациите в малки списания станали редовни и името на Буковски започнало да означава нещо не само за барманите от квартала.
Първото не съвсем самиздатско, макар и ръчно отпечатано издание на Буковски е книгата It Catches My Heart in Its Hands от 1963. Правят го Джон и Джипси Лу Уеб – основателите на списание The Outsider, което публикува автори като Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Хенри Милър. С дългогодишния си издател и приятел Джон Мартин обаче Буковски ще се запознае три години по-късно. Събитието е определено от Ханк като “Мистър Ролс срещна Мистър Ройс”. Ражда се издателството Black Sparrow Press, което ще публикува книгите на Буковски дори посмъртно, чак до 2001, когато Джон се пенсионира и прехвърля издателските права. Тези книги – автобиографични романи, пътеписи, сборници разкази и поезия – са повече от 60.
Десет години след постоянния си издател Ханк най-накрая намира и любовта. Той е на 56, тя – високата русокоса и харизматична хипарка Линда Лий, потопена изцяло в будизма и тибетската философия – на 34. Двамата никога няма да се разделят. Тази връзка, която по-късно ще се превърне и в брак сякаш подтиква Бук към оценка на трудните му отношения с нежната половина на човечеството. Оценката заема формата на доста дебелия роман “Жени”. Отново автобиографичен, оголен до крайност, почти порнографски текст, през който маршируват те, курви и светици, увлечени от автора в една лудост на четири ръце. От същата 1976 датира и интервюто за Rolling Stone, цитирано в началото на този текст. Ето още от него. След като обяснява на интервюиращия, че преди малко от квартирата му (където тече разговорът) си е тръгнало младо момиче, Бук казва: “Да, опънах я на кушетката, където седиш. Беше доста млада, може би на 23 или 24... Човече, казвам ти, жените биха предпочели поетите пред всичко на света с изключение на немските овчарки. Ако го знаех по-рано, нямаше да чакам до 35 години, за да пропиша поезия...” Това беше сардоничният Буковски. Но както винаги, после следва невъобразимият романтик Буковски: “Прибирах се след работа, имах си бирата и симфоничната музика, мястото за сън и своята пишеща машина. Мастурбирах доста и понаписвах бая, така че предполагах, че всичко е наред.
Писането все пак е по-важно от всяка жена...
Когато си с жена, ето така, и сексът е добър, има нещо, което остава отвъд самия акт. Нещо като размяна на душите, дето си струва всички усилия – поне до края на нощта. В смисъл, ето, мастурбираш, лъскаш онова голямо грозно червено нещо с разширените вени и си фантазираш как го правиш до разсъмване с някоя жена и тогава свършваш и си лягаш в леглото и си мислиш: “Абе не беше толкоз зле, но нещо липсва. Размяната на душите.”
Буковски почина на 9 март 1994 в Сан Педро, Калифорния. Бях в кухнята на малката си квартира в Милано, когато го съобщиха. Пих вино, после плаках. Накрая написах тъпо стихотворение за бири, черни беемвета и мъжки копелета. На следващата сутрин свърших едно - друго в тоалетната. После написах хубав некролог за един национален всекидневник.
И няколко цитата:
"Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."
„Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.“
"Винаги ще се намери нещо,което да разруши живота ни.Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен."
"Ето кога разбираш, че си остарял - когато седиш и се питаш къде отиде всичко."
