Автор Тема: Буковски!  (Прочетена 7037 пъти)

Неактивен MakMurphy

  • Редник
  • *
  • Публикации: 89
  • Mi...... da jivee Milos Forman
    • Профил
    • Ел. поща
Буковски!
« -: 16.09.07, 22:58 »
Ми... преди време Бианка и Гери ме запалиха супер много и смятам, че си заслужава да му отделим една тема. За мен - велик!!!
I am the man who is going to die when it's my time to die so let me live my life the way i want to!

Неактивен Louie

  • RUDE GIRL
  • Герой
  • *
  • Публикации: 1711
  • Dangerous! Beautiful! PROUD!
    • ICQ Messenger - 306105154
    • Профил
    • ГОРДОСТ
Re: Буковски!
« Отговор #1 -: 17.09.07, 19:32 »
Много е луд! :D :thumbs:


Бегай с тоя поп-фолк
пусни бате пънк рок

Неактивен cocaina

  • Чушчица:)
  • Младши Форумец
  • *
  • Публикации: 391
  • i made you a Cookie,but i eated it :)
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Буковски!
« Отговор #2 -: 17.09.07, 20:07 »
ахахах,вярно,че малко е шашав,ама е интересна личност...симпатяга :D ;)
Плачи тихо,Смей се високо,Обичай силно и... Отмъщавай жестоко!!!:)

Неактивен MakMurphy

  • Редник
  • *
  • Публикации: 89
  • Mi...... da jivee Milos Forman
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Буковски!
« Отговор #3 -: 18.09.07, 16:32 »
Коя книга предпочитате?
I am the man who is going to die when it's my time to die so let me live my life the way i want to!

Неактивен lissi2006

  • Редник
  • *
  • Публикации: 75
  • Отпусни се и следвай течението!
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Буковски!
« Отговор #4 -: 23.09.07, 12:00 »
Ами на мене ми допада-"До ада и обратно" и "Извън прегръдките на една любов и в прегръдките на друга" :thumbs:
На този,свят ние ходим по покрива на ада,в килера на рая...и искаме да стигнем звездите?!

Неактивен elle

  • head in the clouds
  • Редник
  • *
  • Публикации: 139
  • ~ Amantes amentes ~
    • Профил
Re: Буковски!
« Отговор #5 -: 04.10.07, 21:09 »
Обожавам Буковски!Каквото и да се каже за него пак ще бъде малко.Поезията му е невероятна,също като погледа му над света и начина му на поведение.Вдъхновяващ е.За някои е прекалено рязък,брутален,а за мен зад всичките му псувни прозира невероятна нежност и истинност.Възхищавам му се! :rose:

Ето и една статия за него:
    
 
История на необикновената лудост

Ясен АТАНАСОВ

“Винаги съм си бил кучи син – пичът, който съобщава лошата новина и кара хората да им е кофти. Понякога се чувствам, сякаш наистина не съм от този свят.” Изказването пред Глен Изиърли от списание Rolling Stone принадлежи на  Хенри Чарлс Буковски, по-известен с прякорите Ханк и Бук или с литературното си алтер его Хенри Чинаски. Поет и разказвач, мутра от малък публичен дом в Тексас и обект на интерес от страна на ФБР. Автор на няколко полусериозни опита за самоубийство и десетина автобиографични романа. Чест посетител на баровете между Ел Ей и Ню Орлиънс и на панделите между Филаделфия и Ню Йорк, сексманиак. Грозен като смъртта и любящ баща. Жива легенда, която премина в отвъдното преди 12 години, но още е трън в задника на обществото. Обсебен от класическата музика, конните надбягвания, американската бира и немските коли. Скандалджия и гений, признат за такъв от френски превземковци като Сартр и Жьоне. Бездомник и флиртаджия, босоног Чаплин на Депресията в джинси и с нос като загнил картоф...

Буковски – живеещият от другата страна на американската мечта. Буковски – любовникът на много жени и една пишеща машина, на която подреди думичките на своята

нежна и дива, но разплакваща поезия

на анекдотичните си къси разкази, посветени на това, което е преживял – бедност, затъпяващ физически труд, разяждащи махмурлуци, мръсни и пияни жени, вмирисани на пикня арести, депресия и борба срещу системата. Буковски, който още в първото интервю, което дава – за Chicago Literary Times през март 1963, казва: “Буковски, кой е той? Аз чета за Буковски и не виждам нищо общо между него и мен. Чат ли си?”

На 16 август 1920 в Андернах, Германия, се ражда Хайнрих Карл Буковски – произведение на щатския войник Хенри и местната девойка Катарина Фет. Американецът заслужил бъдещата си съпруга, защото в онези гладни години за Европа носил на семейството є месо. При първата “доставка” обаче станала лека грешка – вместо да оцени свалката на войничето, германката решила, че жестът е проява на американско усещане за превъзходство, и се изхрачила върху солдатския чепик. Няколко гулаша по-късно нещата се оправили. През 1923 заради икономическата криза в Германия младото семейство емигрирало в САЩ. Първо живели в Балтимор, а после се преместили в Калифорния, където Буковски младши се сдобил с английското име Хенри Чарлс. Само че и в Щатите периодът не бил розов и много скоро бащата на Бук изгубил работата си на разносвач на мляко. Старият обаче продължил да симулира, че уж води нормален живот на честен работник. Не можел да признае тоталния си неуспех. Отнасял го малкият – бит със и без повод, често с кожен колан. Майката не обелвала дума. Всичко това продължило до 16-та година на Бук. Една вечер той се прибрал пиян у дома – всъщност двамцата с алкохола били на “ти” още от 10-годишната му възраст благодарение на бащата на един негов приятел, алкохолик, който притежавал чудна изба, пълна с бъчви яко червено вино. Та прибира се младият Ханк, пийнал, и повръща върху килима в дневната. Старият му налетял и се опитал да натрие носа му в повърнатото – точно както се постъпва с куче. Двамата се сбили, но победител след добър ъперкът излязъл синът. Бащата повече не му посегнал.

Другият сериозен проблем на младия Буковски се наричал Acne Vulgaris. Болест на кръвта, която го вкарвала в болница за месеци, покрит със страховити гнойни пъпки колкото малки ябълки по лицето и гърба. Така “разкрасеният” тийнейджър отрано се научил, че не може да разчита на приятелство, да не говорим – на безплатна женска ласка. По-късно още белези по тялото му оставили няколко жестоки курви, които пробвали върху Бук солидния си маникюр, когато бил прекалено пиян, за да се защитава. Единствените хубави части от тялото му били големите топки, с които той се гордеел, и фините ръце.

Тоталният аутсайдер бил завършен

   
   
  Голямата любов 
   
   
Буковски завършил училище през 1939 и започнал първата си работа, в супермаркет, която бързо зарязал. Записал журналистика в LA City College, но и това му досадило. Животът му се организирал около алкохола, неколцина авери на чашка и... писането, с което се бил захванал. То от своя страна станало причина да бъде изхвърлен от къщи, когато баща му открил негов ръкопис. Примерният син не можело да се занимава с подобна долнопробна дейност. Така започнало легендарното обикаляне из сумрачните вмирисани квартири, мръсотията, безнадеждността, кварталните барове, самотните нощи. Освен пиячката единственото друго удоволствие било четенето. Всъщност Ханк бил редовен единствено в градската библиотека. Поглъщал Хемингуей, Селин, Чехов, Достоевски. Открил и най-голямото влияние в живота си – личността и писането на Джон Фанти. Неговата книга “Питай прахта” оказала огромно влияние върху Буковски. Той светкавично се идентифицирал с героя Бандини – ексцентричен и дяволит пич, вдъхновен, едновременно религиозен и агностик, също като Ханк изхвърлен от семейството си и търсещ чувства и красота. Вживяването било толкова силно, че Бук наел първата си квартира именно в Бънкър Хил, където се развива действието на “Питай прахта”.

През 1942 той напуснал Лос Анджелис и заскитал из Щатите – Ню Орлиънс, Тексас, Сан Франциско, Сейнт Луис. На следващата година във Филаделфия спал за пръв път с някаква проститутка. На по-следващата едновременно се сдобил с първата си публикация (разказ в нюйоркското списание Story)  и с повиквателна от военните. За щастие преценили, че е негоден за военна служба.

Бук се завърнал в Ел Ей през 1947. Намерил си поредната работа от предългия списък – мияч на чинии, шофьор на камион, хамалин, нощен пазач, продавач на бензиностанция, работник в склад, докер, пиколо на паркинг, оператор на асансьор – и даже се опитал да се върне у дома. Чакала го симпатична изненада –

родителите му го обявили за мъртъв

пред познати и съседи. По това време Ханк се запознава в един бар с 10 години по-възрастната от него и съсипана от алкохола Джейн Куни Бейкър. Тя е първата жена, която му дала любов.

На 32 Бук постъпил на работа в Пощенската служба на Съединените щати. Идеята му, както обикновено, била да остане на тази работа няколко седмици, докато се закрепи и започне да изкарва пари с писане. Обаче последвали жесток кръвоизлив от язва в стомаха, кратък отказ от пиенето, компенсиран със залагане на конни надбягвания, раздяла с Джейн, брак с Барбара Фрай – истерична нимфоманка, дъщеря на тексаски милионер и издателка на списанието Harlequin, окончателно скъсване с миналото след смъртта на майка му и баща му, развод с Барбара, преместване в Холивуд. Разминал се с “единствената възможност да бъда милионер”, Буковски отново постъпил в пощата. За да остане там цели 12 години. Този период бил както болезнен, така и изключително плодотворен – в свободното от безсмислен “труд” време Ханк изпълвал малката си стая с купища хартия, почернели от текстове и петна от уиски. Радиото, настроено на станция с класическа музика, изпълвало квартирата със звуците на любимия Малер. Публикациите в малки списания станали редовни и името на Буковски започнало да означава нещо не само за барманите от квартала.

Първото не съвсем самиздатско, макар и ръчно отпечатано издание на Буковски е книгата It Catches My Heart in Its Hands  от 1963. Правят го Джон и Джипси Лу Уеб – основателите на списание The Outsider, което публикува автори като Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Хенри Милър. С дългогодишния си издател и приятел Джон Мартин обаче Буковски ще се запознае три години по-късно. Събитието е определено от Ханк като “Мистър Ролс срещна Мистър Ройс”. Ражда се издателството Black Sparrow Press, което ще публикува книгите на Буковски дори посмъртно, чак до 2001, когато Джон се пенсионира и прехвърля издателските права. Тези книги – автобиографични романи, пътеписи, сборници разкази и поезия – са повече от 60.

Десет години след постоянния си издател Ханк най-накрая намира и любовта. Той е на 56, тя – високата русокоса и харизматична хипарка Линда Лий, потопена изцяло в будизма и тибетската философия – на 34. Двамата никога няма да се разделят. Тази връзка, която по-късно ще се превърне и в брак сякаш подтиква Бук към оценка на трудните му отношения с нежната половина на човечеството. Оценката заема формата на доста дебелия роман “Жени”. Отново автобиографичен, оголен до крайност, почти порнографски текст, през който маршируват те, курви и светици, увлечени от автора в една лудост на четири ръце. От същата 1976 датира и интервюто за Rolling Stone, цитирано в началото на този текст. Ето още от него. След като обяснява на интервюиращия, че преди малко от квартирата му (където тече разговорът) си е тръгнало младо момиче, Бук казва: “Да, опънах я на кушетката, където седиш. Беше доста млада, може би на 23 или 24... Човече, казвам ти, жените биха предпочели поетите пред всичко на света с изключение на немските овчарки. Ако го знаех по-рано, нямаше да чакам до 35 години, за да пропиша поезия...” Това беше сардоничният Буковски. Но както винаги, после следва невъобразимият романтик Буковски: “Прибирах се след работа, имах си бирата и симфоничната музика, мястото за сън и своята пишеща машина. Мастурбирах доста и понаписвах бая, така че предполагах, че всичко е наред.

Писането все пак е по-важно от всяка жена...

Когато си с жена, ето така, и сексът е добър, има нещо, което остава отвъд самия акт. Нещо като размяна на душите, дето си струва всички усилия – поне до края на нощта. В смисъл, ето, мастурбираш, лъскаш онова голямо грозно червено нещо с разширените вени и си фантазираш как го правиш до разсъмване с някоя жена и тогава свършваш и си лягаш в леглото и си мислиш: “Абе не беше толкоз зле, но нещо липсва. Размяната на душите.”

Буковски почина на 9 март 1994 в Сан Педро, Калифорния. Бях в кухнята на малката си квартира в Милано, когато го съобщиха. Пих вино, после плаках. Накрая написах тъпо стихотворение за бири, черни беемвета и мъжки копелета. На следващата сутрин свърших едно - друго в тоалетната. После написах хубав некролог за един национален всекидневник.
 
 


И няколко цитата:

"Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."
„Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.“
"Винаги ще се намери нещо,което да разруши живота ни.Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен."
"Ето кога разбираш, че си остарял - когато седиш и се питаш къде отиде всичко."
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата,непокорната,родната сестра на вятъра, на водата и на виното,за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати - мене как ще спреш?


`непримирима`

Неактивен Sebastiana

  • Младши Форумец
  • *
  • Публикации: 252
  • Прасчо :)
    • ICQ Messenger - 208341486
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Буковски!
« Отговор #6 -: 27.05.08, 08:23 »
Чарлз Буковски

 

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.

"За да целуваш добре,трябва само да целуваш.Без опипващи ръце,без лудо биещо сърце.В устните,единствено в устните е удоволствието.Страстта носи повече наслада,когато е разделена на порции.Разпределена на части и частици,които да се съберат чак в сетния миг."

"Дори най-уравновесените и най-богатите издават миризмата на напрегнатост.Тя е нещо средно между миризмата на страх и на секс .Страст,така мисля аз."

"Пази се от заровете на съдбата и от играта на случайността"

"приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…"Буковски

Bukowski

  • Гост
Re: Буковски!
« Отговор #7 -: 28.08.08, 02:54 »
Буковски, Къмингс и Виан - светата троица.

И все пак любимите ми:

ръбът

твърде много твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой.

смях или
сълзи

мразещи
любещи

непознати с лица като
гърбовете на
кабърчета

войски тичащи по
улици от кръв
размахвайки бутилки от вино
промушващи с байонетите и ч.кащи
девици

някакъв стар човек в евтина стая
с фотография на М. Монро

има толкова самота по света
че можеш да я познаеш в бавното движение
на ръцете на часовника

толкова уморени хора
увредени
или от любовта или от липсата й.

хората просто не са добри едни към други
едни с едни.

богатите не са добри с богатите.
бедните не са добри с бедните.

страхуваме се.

образователната система ни казва
че всички можем да бъдем
победители с дебели задници.

не ни е казвала
за живота на улицата
и самоубийствата.

или за ужаса на някой
който тъгува на някакво място
сам.

недокоснат.
незаговарян.

поливащ някакво растение.

хората не са добри един с друг.
хората не са добри един с друг.
хората не са добри един с друг.

Предполагам, че никога няма да са.
Не ги моля да са.

но понякога си мисля за
това.

мънистата ще си се нижат.
облаците ще се заоблачават
а убиецът ще обезглави дете
като да му вземе сладоледа.

трърде много
твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой

повече мразещи от любещи.

хората не са добри един към друг.
може би ако бяха
смъртта ни не би била толкова тъжна.

междувременно аз се заглеждам по млади момичета
стъбла
цветове на шанса.

трябва да има някакъв начин.

със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
не сме се досетили.

кой ми даде такъв ум?

той плаче
той иска
той казва, че има шанс.

той няма да каже
"не."


за четенето на критика

трудно е да я приемеш
и се оглеждаш
за човека за когото
говорят.

няма го там.
няма го тук.
няма го вече.

докато получат твоята книга, ти
не си вече в
книгата си.
ти си на следващата страница,
следващата
книга.

и по-лошото е, че дори
не разбират старите книги правилно.
хвалят те за неща, които не
заслужаваш, за проникновения, които не си
правил.

хората четат себе си в книгите преправяйки,
което им е нужно и махайки, което
не им е.

добрите критици са също толкова редки, колкото добрите
автори.
и когато получа добър отзив или лош
не приемем никой
сериозно.

Аз съм на следващата страница.
следващата книга.


моито приятелче


седя под тази
светлина
гледайки Буда.

Буда се
смее
на мен
на
всичко:

отидохме
толкова далече
и не стигнахме
никъде.

живяхме
толкова дълго
но
изобщо
едва ли.

Буда се
смее.

Буда е
статуетка от
порцелан
която стои
срещу мен
тази вечер.

стиховете
не идват.


дръпнеш ли струна, куклата мърда

всеки мъж трябва да разбере
че всичко може да изчезне
съвсем внезапно:
котката, жената, работата,
предната гума,
леглото, стените,
стаята; всички наши потребности
включително любовта,
се крепят на пясъчни основи -
и която и да е причина,
въпреки несвързаността си:
смъртта на момче в Хонг Конг
или вихрушка в Омаха...
може да послужи за твоето погубване.
всичкият порцелан се разбива на
кухненския под, твоето момиче ще влезе
и ти ще си там, пиян,
посред всичко и тя ще попита:
божичко, какво ти е?
а ти ще отвърнеш: не знам,
не знам...

смъртта пуши пурите ми

ти знаеш: аз пак съм пиян
тук
слушайки Чайковски
по радиото.
Исусе, чух го преди 47 години
когато бях гладуващ писател
а сега той е тук
отново
и аз имам някакъв успех като
писател
и смъртта крачи
нагоре-надолу
през тази стая
пушейки моите пури
отпивайки от
виното ми
докато Чайк довършва
„Патетичната”
е пътуването свърши
и ако ми е провървяло, то е
защото хвърлих добър
зар:
гладувах за творчеството си, гладувах за да
получа 5 проклети минути, 5 часа
5 дни –
аз просто исках да записвам
думите;
славата, парите, те нямат значение:
исках думите
и те искаха мен на хидравличната преса
на конвейера
искаха ме момче по доставките в
универсалния магазин

добре, каза смъртта, разхождайки се
аз съм тук да те откарам независимо как
без значение какъв си бил:
писател, шофьор на такси, сводник, касапин,
пилот, аз съм тук да те
взема...

о.к. бейби, казвам й.

пием заедно сега
от един до 2
след полунощ и
само тя знае
момента, но аз я измамих:
получих своите
5 проклети минути
и малко
повече.



И пр., и пр.
Не, че някои в тоя форум ще ги прочете, ама...  :music:

Неактивен -JS-

  • king for a day
  • Герой
  • *
  • Публикации: 1937
  • старата школа
    • Профил
    • Sofia Rebel Station
Re: Буковски!
« Отговор #8 -: 28.08.08, 11:49 »
Първото е номер едно. Но Буковски просто е откачалник. То за тва сигурно прави такива изродщини.
No hay amigos! Ni enemigos!
Lucha necia!
Todos contra todo!

Неактивен Antigona

  • Редник
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Re: Буковски!
« Отговор #9 -: 28.08.08, 16:29 »
 Много са хубави! Първото и последното обаче ми харесаха най-много.  :P  Впрочем вчера видях и заведение на неговото име(вероятно почитателите на Bukowski отдавна знаят за него),намира се на ул."Христо Белчев". ;)

Неактивен Stefàno

  • Rudebox
  • Герой
  • *
  • Публикации: 1122
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Буковски!
« Отговор #10 -: 28.08.08, 17:19 »
да,определено почитателите на Буковски ходят там  ;)  :D ако и аз стана почитател на Буковски и ходя там,ще ми дадат ли и на мене БМВ?  :-X  офф
FCUK

Неактивен Louie

  • RUDE GIRL
  • Герой
  • *
  • Публикации: 1711
  • Dangerous! Beautiful! PROUD!
    • ICQ Messenger - 306105154
    • Профил
    • ГОРДОСТ
Re: Буковски!
« Отговор #11 -: 01.09.08, 14:15 »
http://www.poemhunter.com/charles-bukowski/poems/ ;) 8) :beer:
клопка
 
не събличай любовта ми
може да откриеш маненен:
не събличай манекена
може да откриеш
любовта ми.

В ЧЕСТ НА ТОВА
ти никога няма дя ме измамиш защото
съм работил толкова други неща,гадни неща
и знам че
писането е една от най-лесните работи
за вършене:толкова много часове прахосваш,
с толкова много жени се
забъркваш
а най-хубавото е-
дори и не си помисляш че си
писател
просто изключваш и вампирясваш
и
ето за това е живота:

доколкото е възможно
да не се напрягяш
преди смъртта си(предпочитам
миговете спокойствие
пред случайните дарове щастие)

разбира се,това, което човек предпочита
не винаги
идва макар писането да е една от най-благодатните
професии
ти ще откриеш
че дори когато
имаш успех
болката и объркването и ужасът от
живота
не спират тогава
а продължават
разточително

да дават на твоя електрически Ай Би Ем все
повече и повече
да предъвква
да мъдри
докато ти се пазиш от данъчни власти,жени
пиене,наркотици,хазарт...самоубийсвени сутрини
и така нататък...
винаги с
тази
последна година от твоя живот,която се втурва
към тебе като
пушечен изтрел...

да,писането е най-добрият начин
да я караш

предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече
съм.

няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти

и нищожно
количество
болка.
ВИНАГИ

важните
неща
са
очевидните
неща
които никой
никога
не
казва.

Сам с всеки

плътта покрива костите
понякога слагат и ум
там а понякога
и душа,
а жените чупят
вази о стените
а мъжете пият толкова
много
и никой не открива
човека
но продължава
да търси
пълзейки във и от
леглата.
плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.

няма никакъв шанс:
всички сме в капана
на единична
съдба.

никой никога не открива
човека.

градските бунища се пълнят
сметищата се пълнят
лудниците се пълнят
гробищата се бълнят

нищо друго
не се запълва.

O да

Има и по-лоши неща
от това да си сам
но често отнема
десетки години
за да го проумееш
и най-често
когато го направиш
твърде късно е
а няма нищо по-лошо
от това
да е твърде късно


Бегай с тоя поп-фолк
пусни бате пънк рок

Неактивен Louie

  • RUDE GIRL
  • Герой
  • *
  • Публикации: 1711
  • Dangerous! Beautiful! PROUD!
    • ICQ Messenger - 306105154
    • Профил
    • ГОРДОСТ
Re: Буковски!
« Отговор #12 -: 01.09.08, 14:33 »
въздух и светлина и време и място
(The Last Night of the Earth Poems, 1992)


„ти знаеш, някога имах семейство, работа, нещо
винаги беше
наред
но сега
продадох къщата си, открих това
място, дълго студио, би могъл да видиш пространството и
светлината.
за пръв път в моя живот аз имам място и време да
творя.”

не бейби, ако смяташ да твориш
ти можеш да твориш докато работиш
16 часа дневно в каменовъглена мина или
можеш да твориш в малка стая с 3 деца
или карайки на
социални помощи,
можеш да твориш с част от твоя разум и
тяло загубени завинаги,
можеш да твориш полусляп,
сакат,
побъркан,
можеш да твориш с котка катереща се по
гърба ти докато
целия град тътне в земетресения, бомбардировки,
наводнения и огън.

бейби, въздуха и светлината и времето и пространството
нямат нищо общо с това
и не дават нищо
освен може би по-дълъг живот за да откриваш
нови и нови
оправдания.
8 преброяване

от леглото си
наблюдавам
3 птички
на телефонна
жица
едната
излетя
а после
и другата
остана една
а после
и тя изчезна
а все още
печатната ми машина
мълчи като
надгробен камък
сега само
наблюдавам птичките.
просто исках
да го знаеш
шибаняк.

проклятието на Бук
(The Last Night of the Earth Poems, 1992)



ставайки стар и по-стар, загрижен че
може би не си подновил шофьорската си
книжка, загрижен че махмурлуците
са все по-дълги, загрижен че може да
не доживееш до 85,
загрижен че стиховете ще спрат
да идват,
загрижен че си загрижен

загрижен че може да умреш в
санаториум.
загрижен че може да умреш на
магистралата връщайки се от
пистата за надбягвания.
загрижен че може да умреш в собствената си
вана.
загрижен че оставащите ти
зъби
няма да издържат.

загрижен за умирането но не и за
смъртта.

загрижен че хората няма повече
да те смятат за опасен когато си
пиян.

загрижен че ще забравиш кой е
врага.

загрижен че ще забравиш как да се
смееш.

загрижен че няма да има нищо за
пиене в ада.

и загрижен че ще трябва да
слушаш
една поезия четена
след друга
след друга...

Лос Анжелиските поети
Нюйоркските поети
поетите от Айова

черните поети
белите поети
мексиканските поети
поетите от 3-ия свят

жените поети
хомосексуалистите поети
лесбийките поети
бисексуалните поети
безполовите поети
пропадналите поети
прочутите поети
мъртвите поети
и прочее поети

загрижен че таблото за залозите ще
експлоадира в пръски от
изпражнения

и че нощта никога няма да
дойде.


Бегай с тоя поп-фолк
пусни бате пънк рок

Неактивен Judy

  • Герой
  • *
  • Публикации: 2032
    • Профил
Re: Буковски!
« Отговор #13 -: 01.09.08, 14:42 »
Някои от нещата му ми харесват много, други са просто отвратителни.
Много е противоречив-грабва вниманието. И фантазията...

Неактивен Louie

  • RUDE GIRL
  • Герой
  • *
  • Публикации: 1711
  • Dangerous! Beautiful! PROUD!
    • ICQ Messenger - 306105154
    • Профил
    • ГОРДОСТ
Re: Буковски!
« Отговор #14 -: 01.09.08, 15:10 »
 :o :'( :rose:Полуизмислено стихотворение

виждам те пиеща при фонтана с малки
сини ръце, не, ръцете ти не са малки
те са мънички, и фонтана е във Франция
откъдето ти ми написа това първо писмо и
аз отговорих и никога не те чух повече.
ти пишеше безумни стихове за
АНГЕЛИ И БОГ, всички с главни букви и ти
познаваше известните творци и повечето от тях
ти бяха любовници, и аз ти писах в отговор, окей
давай, влез в живота им, аз не ревнувам,
защото никога не сме се срещали. Бяхме близо веднъж в
Ню Орлиънс, на половин квартал, но никога не се срещнахме, никога
не се докоснахме. и така ти отиде с известните и писа
за известните и, разбира се, това което откри
е че известните са притеснени за
славата си – не за красивото младо момиче в леглото
с тях, което им пуска, и се събуждаше
сутрин за да пишеш с главни букви стиховете за
АНГЕЛИТЕ И БОГ. ние знаем че Бог е мъртъв, казвали
са ни, но слушайки те, аз не съм сигурен. може би
заради главните букви. ти беше една от
най-добрите поетеси и аз казах на издателите,
на редакторите, „нея, публикувайте нея, тя е луда, но тя е
вълшебна. няма лъжа в нейния огън.” обичах те
както един мъж обича жена която никога не е докосвал, на която само
е писал, виждайки я просто на снимка. бих те
обичал повече ако седях в малка стая, свивайки
цигара и слушайки те как пикаеш в банята,
но това никага не се случи. писмата ти станаха по-тъжни.
любовниците ти те захвърлиха. дете, писах ти в отговор, всички
любовници те захвърлят. не ти помогнах. ти каза
че си имала пейка на плача и тя била на моста и
моста бил над реката и ти си седяла на пейката
на плача всяка нощ и си плакала за любовниците които
са те наранили и забравили. писах ти в отговор но никога
не те чух повече. един познат ми писа за самоубийството ти
3 или 4 месеца след като се случило. ако се бях срещнал с теб
вероятно нямаше да съм ти верен или ти
на мен. така е най-добре.


Бегай с тоя поп-фолк
пусни бате пънк рок