Автор Тема: Приключенията на Платон разказ  (Прочетена 870 пъти)

Неактивен General

  • Редник
  • *
  • Публикации: 47
    • Профил
    • Ел. поща
Дами и господа представям ви разказа за приключенията на Платон  ето и разказа -
                       Приключенията на Платон               

    Ще ви разкажа една история  Нашият герой беше млад студент по история на   име  Платон Тимофеевич  наричан заради името си просто Платон  на прочутият грък.. . Беше просто очарователен човек – гуляйджия и нравствено пропаднала личност .  По характер не беше лош  но беше много слабохарактерен . Негово най-голямо удоволствие беше да пие , карти той не играеше , но за сметка на това всичките пари от стипендията му отиваха в алкохол . Въпреки това беше безмерно щедър , никога не отказваше заем на приятели и постоянно беше в онова състояние което древните римляни остроумно нарекли делириум трименс .  На ръст бе около средният ,лицето му бе бледо но вследствие от злоупотребата със алкохол бузите и особено носът му бяха вечно зачервени , имаше сини очи  , лицето му бе с приятни черти дори можеше да се каже ,че  даже  е хубаво .  За себе  си казваше , че необикновено набожен християнин , но пости той не спазваше, а прочутото му пиянство нямаше да го вкара в рая .
    Сега ще опиша свърталището на това страшилище на алкохолните напитки . Беше малка стая с бюро ,легло и етажерки с книги . Книгите бяха просто навсякъде най-вече с историческа тематика .  Аз самият тогава студент по медицина се учудвах от огромните му познания по история . Любимата му тема беше византийската империя . За мен изключително скучна  тема , но той може да представи владетелите , патриарсите и други исторически личности като съвсем живи хора . Говореше за тях с такъв плам както някой днес би говорил за някой футболен мач . Цялото жилище подобно на собственика си бе изключително разхвърляно . Вярно е може би  твърдението , че интелектуалците са доста разсеяни хора . Моят приятел се смяташе за такъв , обичаше да казва – Аз самият съм бохем meine Herren . Въпреки коренните различия между нас по много въпроси ,между нас се установи истинско приятелство въпреки , че самият аз съм строг въздържател .
     Един ден както обикновено бяхме в една квартира да запием .  Когато аз дойдох Платон Тимофеевич вече беше успял да се натаралянка .и спеше блажено в едно кресло . По едно време се събуди наля две чаши водка и с тромава и несигурна крачка се доближи до мен и поиска да пием заедно . Това обаче го докара до онова състояние наричано в медицинските среди Tabula rasa .  Седна на една близка маса и започна да си говори с един мой познат от медицинският факултет също в такова невъзможно състояние . Аз с интерес наблюдавах последвалата сцена . Моят познат му обясняваше някакви медицински термини последният само кимаше с глава и беше сложил на лицето си една от онези идиотски пиянски усмивки  . По едно време Платон скочи и бъркайки моят познат с някого неприятен нему човек се опита да го цапардоса през лицето обсипвайки го с най-долни хули .  Последва можеш удар в лицето на крещящият Александър който се срина за земята . сложихме го да седне пак . Попитах да ги помиря с неговият опонент , но последният или беше на заспиване или беше в малък делириум понеже измърмори само – Превърнах се в стар инвалид , Мила ли Лучия !!!
  Изведнъж обаче скочи и прегърна Александър .мустаците на който залепнали от ментата стояха така все едно някой беше забил две четки за чистене на буркани в бузите му . Двама вече сдобрени пияници продължиха да пият с удвоен плам . А aз се чудех кому е нужно това и оплаквах човешкият род .Платон  повтаряше непрекъснато – Формата е небитие и небитието е форма и прихваше да се смее на глупостите си .
 Тогава стана нещо което по късно този мой другар определяше като неговият първи подвиг . Той се състоеше в това , че един от присъстващите , човек с големи доходи а и шегобиец . Предложи на този които изпие една бутилка коняк стоееки без да се държи на перваза на прозореца голяма сума пари но загубилият трябваше да плати ако загубеше .. Чувайки това нашият герой подскочи и поиска това да бъде той , мнозинството отговори с дружен вик на съгласие . Ще преразкажа  неговите думи въпреки че фъфленето пречеше да се разбират голяма част от тях .  Господа , както рицарите във Средновековна Европа тъй и аз приемам тази ръкавица , дори вдигам парите . Аз самият бях изключително против първо че можеше да се пребие от там все пак бяхме на третият етаж ,а и той сигурно щеше да изпие доста наведнъж но цяла бутилка на един дъх се съмнявах .
Приел предизвикателството той беше избутан до прозореца и залитайки се качи .Подадоха му бутилката той я отвори и започна да пие с такова спокойствие с какво едно време Аристотел изпил чашата с бучиниш. Течността  започна да изчезва в гърлото му под бурните овации  на мнозинството  Платон я изпи и изрева  - Празнаа . Вследствие на много изпит алкохол той започна да пее О Танембаум , но това не може да се нарече пеене а по скоро квичене  на прасе когато го колят а и вмъкваше в песента неразбираеми крясъци . След това падна на пода и заспа . С мъка го изнесохме по стълбите и до един файтон който го откара до дома му . Това е края на този разказ по късно се надявам да продължа със алкохолическите подвизи  на Платон